Забрави ли тайната на сезоните, ветре?
Когато погледнат в очите на облаците…
Виждат в тях сълзите,
които скриват там на сигурно.
Силата на бурята… скрива следите…
Друга реалност…
Друг свят…
Нереален…
Ненормален,
но истински жив.
Ще се завърна ли някога в този?
Спасение…
Молив…
Просто миг…
Изпаднал от пореден полет…
Молив…
попаднал
между
стените на
тялото.
Оцелял
след тайфуните
на хиляди мисли.
Молив…
счупен на две.
Едва чуващ и виждащ,
но тупкащ винаги
силно.
Отричан от тялото,
заключван в тъмница,
изтезаван от дълбоките рани.
Отново заключван
между стените на тялото.
Затворник
в
куфар.
Катинар
и
Тъма.
Тишина
и
Пулс.
Тунел
в
Отрицание.
Молив със силно сияние.
Излъчващ
Топлина
и
Огън.
Безкрайно чувстващ,
но заклещен между
стените на тялото.
После заключен и
в куфар.
Странен уют.
Очертание
Въпреки всичко…
Рисуващ
Мисли
Миг
Хлъзгав наклон.
Очертание… след очертание…
Закърпен накриво
джоб.
Спасение
Молив…
Променящ
Даващ живот
Отнемащ на тялото
студената мощ.
Топлина
Миг
Цвят… след цвят…
Форма
Очертание
Свят… от цвят…