В светлината, идваща от корените на дървото,
разрязани на части се гърчат мислите,
вградени в зелените листа,
залепени насилствено и безразборно по клоните.
Преплетени жилки,
облечени в зелени униформи,
чакащи да паднат върху земната пътека.
Дойде началото на края,
а ти вече не си тук,
Вече гледаш някъде отгоре.
Прероди се в цвете.
Прероди се в птица.
Прероди се в енергия.
Недей се преражда отново в човек.
Това е вид наказание,
а ти заслужаваш да летиш без капка страдание.
Гледай ме от някъде,
но недей пристига като неспокоен дух.
Знаеш, че ще те усетя някъде.
Посветено