Изпивам част от себе си…
Чашата с течност… не е достатъчна…
Жажда… космос… искам… изучавам… знание…
Листото с дупката, която пробих,
за да виждам по-добре,
отново попадна в ръцете ми.
Орехово, кестеново…
Има ли изобщо значение…
Важното е да гледам през него.
Така всичко изглежда различно.
Истинско…
Иначе е просто листо,
а не космос… искам… изучавам…
Порок… скита… отново…
Връща се… казва ми нещо…
Бягам…
Стискам листото…
Отварям си ръката и виждам,
че се е смачкало леко…
Няма да му позволя.
Изглаждам го…
Отново гледам през дупката…
