Където свършва и започва бялото,
където няма нищо, но е всъщност цялото,
там не свеждат глави слънчогледите,
там не бягат на далече антилопите,
там не се случва омразата,
там не се случва и обич,
там не се случва телесното,
там няма нито зима, нито пролет.
Там има само енергия.
Всичко,
което трябва, за да съществува и другото.
Където започва страхът, там живее и неговата плът,
Където се разхожда тялото, там се влива в цялото.
Не е затворено, когато духът витае,
търсейки
на къде да познае.
Но е заключено, когато тялото води борбата,
когато плътта ръководи свободата.
Бързо се сливат еднакви линии, намислени в прави редици.
Бързо се отличават различни фигури в отделни матрици.
Свързано – без да е нищо и никого – всичкото –
цялото нито се събужда, нито заспива,
а материята бавно и обсебващо се опитва да го убива.
