Пазителите… маршируват до окото на дупката.
Чакат и ръкомахат, гледайки надолу.
Пляскат с ръце и зяпат умно.
Очакват да се появи… дебнат… дъската…
Святкащи стъпала… гледат… от дъното… не знаят…
Къде да отидат?
Обувката идва! Ура!
Тунел… идва кривата обувка,
която ще последват… за да намерят стълбата.
Тръгват…
Следват…
Попътно чоплят семки…
Още се чудят… поглед назад… само един…
Засега имат занимавка.
Има определено действие, което ги кара да вървят.
Ха…
Семките свършиха…
И сега?!?
Накъде? Наляво… надясно… напред… назад… излитане…
Ха… така… изгубиха се…
Много добре! Хайде да видим! Какво ще стане? Няма семки!
Едната част… в обратна посока.
Там има семки… на лов за новата доза.
Другата част… с празни ръце… напред…
Стръмен път…
Безкрайна дъска и няколко пирона.
Стъпките бързат да скочат в стъпалата.
Продължават… правят опит… втори… трети…
Искат да заличат времето, но не успяват.
Стъпалата бързат… бягат от стъпките по стръмната пътека,
криволичейки се спъват… леят в кофата… още… и още вода…
Вече са я препълнили.
Започват да търсят по-голям съд.
Вече имат цел… търсят…
Стъпалата и стъпките се сливат.
Бездна, от която ще подават главите си… да ги огрее…
Слънце…
Излизанията от там… вливанията… ще отключат…
Температурата на гръмотевиците.
Няма контрол… ха… хаха… хахаха…
Част от тях са в очакване да стане тъмно.
Чакат… искат тайно да потърсят семки.
Криволичат… напред, но всъщност… желаят… назад…
Не се издават, че още гонят стъпалата.
Не могат да понесат, че няма семки.
Искат да се върнат.
Стават тихи.
Мълчанието ги залива с известна ирония,
а после ги чака… чака… да изплюят истината…
Бързат… назад… това е…
Част от стъпките продължават, криволичейки след обувката.
Понякога се спъват.
Започват да накуцват,
но не се отказват.
Понякога се задъхват.
Пожар… писък…
Сянката дебне.
Посипва семки по дъската.
Колко ще останат?
Оцеляване… дъно… ангелски крила… пръчката на феята я няма…
Градината на чудесата е хубава,
а извън нея… адска жега.
Колко ще останат?
