В мълчание потеглят стръковете… изкосени…
През тях минава силата на вятър,
а после литват над полето… упоени,
попадайки в очите на главната заподозряна.
Свидетелите нямат вяра на косачките,
защото са подкупени… отгоре…
Пристигащи за кратко с проклети обещания,
удавящи в пространството… тъгите на пороите…
От приказки ли… ще изчезнат… ролите?
Пораснали с разкъсани криле,
а после, чакащи отровите… една следа… добре… така…
По жиците… се удрят много звуци,
подскачащи от бързите капчуци.
а долу в мраморно мълчание,
седящи в тъмното с разнищено послание…
Две малки… пъргави сълзи,
разкриват… тайната, че ги боли…
Вървете си! Ела… седни…
В мълчание потеглят бързите капчуци.
Оставят малки дупчици в прахта.
Защо… объркаха се… всички мисли,
когато в две очи… се вгледа… тя…
Скок… прескок… без срок… от мисли недовършени…
Изгуби… имената на сезоните…
Изгуби… стръковете някъде в прахта…
По жиците накацали са птиците,
а долу режат с ножове в ръка.
С един замах… високо напрежение…
Разхвърляни в полето… сочат знаците…
В галоп прескачат в ново измерение.
В полето… там… при главното… разлято подозрение…
След този… миг… откри се… истина…
Разходиха се в полунощ… звезди…
От крехката и нежна истина…
защо… не спира… да вали…
