Фалшиви чувства, изкуствени хора, овце без мозък, тела без гърди.
Повърхност и вещи пързалят по склона от прави линии в изтрити глави.
Безкраен хаос от алчност и злоба, напудрени сноби с плоски очи.
Печат на челото със собствено лого, етикети забучени в луксозен бутик.
Очи без стремежи, кръгчета без нищо, празни хора, без човешкото в тях.
Надути, нагласени, неестествени и скучни “вижте ме кой съм”.
Да повърна ли… или…?
Омръзна ми вече от прави редици, маршируващи в строй овчи глави.
Манипулирани тикви за тиквеник не стават.
Баница с късметчета… А казват, че по Коледа се сбъдвали мечти?!?
Бла-бла локуми, розови и разтегливи, празни фразички, подплънки в глави.
Кърви сърцето, боли душата, когато срещу мен седиш точно ти.
Празно е в теб, просто няма нищо, но в мен боли от срещата с теб.
Погълнала празното, заразена от нищото, умираща всеки път, за да може да се спаси.