Капките, носещи информация,
разхождащи се в двата края на очертанията.
В един неочакван миг,
напиращи… да избягат от рамките.
Не можещи… да спрат…
Не даващи… да бъдат забранени…
Не искащи… да се върнат обратно…
Два кладенеца… с по два блестящи бисера.
Разтварящи се… изчезващи…
Реката… времето… не спират.
Бързат… летят… разказват всякакви истории.
Моята… твоята… на звездите…
Всичко се повтаря без прекъсване… запис…
Всяко дихание… се отбелязва… и променя…
Но… се оказва, че повтаря… вече кодираното.
Променя… но е същото… същото…
Илюзии…
Записва… отново… но предварително знае…
Продължава… не спира…
Всичко се разтваря.
Вселената…
Кашля, но не спира.
Задавя се… информация… истории… светове…
Не може да се оплаче… но създава… черни дупки…
Поглъща… чрез тях…
Лекарството, от което понякога се нуждае.
Да поеме… да вдиша… но само разтваря…
Не може… няма как… да поеме… въздух.
Понякога всмуква кислороден апарат.
Крепи истории…
Иска да се засмее, а усмивката е закована.
Иска да плаче, но сълзите й са в неизвестност.
Всичко се разтваря прекалено бързо,
защото никога… никога… не спира…
Уморена, че ще получи само повторение.
Понякога иска да изчезне… обаче…
Реката й напомня, че всичко… всичко… ще се изпари с нея.
а после нищото… ще е твърде безразлично…
