Корените на дървото
са измислица
за нещо повече.
Клоните имат различен път,
но стремежите са сходни.
Контра
Слуга
Вожд
Тъмен, но с примеси на дъга.
Светъл, но с мистерията на черното.
Многоцветен, но погълнат от дупка.
Истина
Кой си ти?
Един от всички?!?
Дали?
Не просто един,
а един прост пример
за нещо различно.
Бързата реакция е повече от необходима.
Бавното смигване на този мрак.
Зловещо, но ме радва.
Колко е важно
да искаш позволение,
когато търсиш призраци?!?
Чакат да запаля свещ, а после за секунда
угасват цялата стихия.
Бързащите потоци ни ехтят.
Имат какво да разкажат,
обаче бързината
идва прекалено късно.
Вече са пресушени.
Обратно, а там чакат
два реда истини,
които искат да напълнят
потоците.
Една ръка се подава от дупката.
Хваща навъсеното оправдание,
което иска да нарисува
очертанията.
Хоп, но не успява.
Разхвърля цветовете,
а после ги оставя в безпорядък.
Превръща ги в безцветно небе,
което намира захвърлен
пистолет.
Хайде!
Стреляй!
Искаш да играем на руска рулетка?
Стреляй!
Стиска ли ти?
Хайде!
Гръм!
Светкавиците се присмиват на цветовете.
Мълнии!
Браво!
Уцели в чадър,
но той се превърна в щит
срещу куршуми.
Потоците са
пресушени,
но скоро
ще вали
дъжд.
Давай!
Стреляй!
Не използвай!
Видях!
Подхвърли пистолет на
НЕБЕТО
То не е предвидено
правилно
в сметките ти
да убива.
Дори и да му подариш
всичките
светкавици.
Стреляй!
