Тъмните облаци мразят сълзите,
дращят по светлите с остър бръснач,
хвърлят телата им в гробници
в нищото,
вехнат последните капки
в калта.
Пеят и пият
бездомници в утрото,
въртят се на шиш
чифт изгорели ръце.
Топло е, мнимо е, нежност във бяло е,
изгнилите корени,
прокървяват
в сърце.
Враните грачат и чоплят в косите ни,
потъват в дупки
от прогнили мечти,
неми и слепи загиват в пустинята,
смучат от гръд с побелели очи.
Пиперът люти, подхвърлен в утробата,
изкашлян от бурята, изхвърлен в море.
Треперят ръцете ти
в знаци от щастие,
изгубени
копчета
от
удушени криле.
Белите червеи, живеят живота си,
тревите растат си,
земята реве.