Заглеждал ли си се в клоните на старото дърво,
когато буря иска пръстите му да пречупи?
Усещал ли си през съдбата на полюшващо листо,
когато есен иска силите му да погуби?
Разследвал ли си с лупа в ирисите на нощта,
когато се опитва да говори с уличната лампа?
Плакал ли си с цветовете на изгубена дъга,
когато разбере, че в ямата с боклук ги праща?
Пожелавал ли си камък да получи истинско сърце,
когато няма начин да разкаже своята история?
Изслушвал ли си мислите на някой трескав дъжд,
когато капките в очите му не спират да говорят?
Разхождал ли си се с отминал спомен,
когато чувствата му парят без да спрат?
Обичал ли си с чистата омраза,
когато стане ясно, че обгръщат я с любов?
Живял ли си с крилете на фантазия,
когато само в сън успее да лети?
Разказвал ли си своята история,
когато знаеш, че не спира да боли?