От дупката се гледат две овъглени думи,
преплетени в последен танц.
Огън
Краде нежните им погледи.
Думи
Прошепнати… толкова тихо…
Тихо… тихо… тихо е…
Угасват завинаги.
Пепел
и
Дъжд.
Следи…
Изгарящи дланите.
Капки
и
Пръст.
Черно платно… пробито…
Ръка
и
Четка.
Завинаги ще бъдеш там.
Ангел или Демон
Дойде ли отново?
Странен, различен, понякога лунатичен и извън всякакви очертания. Не живееш винаги на тази планета. Сякаш не искаш да си тук, но си тук, както и аз. Понякога си тъжен, понякога се усмихваш. Имаш толкова недостатъци, но точно това те прави…
Прави те…
Усещаме се. Очите ти приличат на моите. Душите ни се сливат. Погледите ни се търсят. Усмихвам ти се. Напоследък това е толкова трудно, а преди…
Ти и аз…
Приличаме си.
Искам да те прегърна. И не говоря за любов. Съвсем различно е. Наричам те приятел.
Толкова кратко е всичко. Твърде кратко…
Нека не бъде само съществуване, нека свети тази светлина, която ти помага да вървиш.
Дори да боли, дори да бъдеш посочен, дори да бъдеш отлъчен…
Аз съм тук. Няма да се отрека от теб, а напротив. Ще бъда точно до теб. Ще подам ръката си, когато се давиш. Няма да си тръгна. Обратното би означавало, че не знам какво е да обичаш.
Трябва да следваш себе си, защото този живот е само твой.
Само твой…
Търсещ, непримирим, неспокоен дух…
Вървиш по непознати места. Боли те, но продължаваш, защото предпочиташ този начин. Чрез него се научаваш да познаваш себе си, да откриеш своята пътека, която сам си проправяш. Привлича те точно това. Обичаш да мислиш за всеки цвят, да го изследваш, да откриваш всичките му нюанси.
Искам просто да те прегърна, защото те разбирам толкова добре.
Това си ти…
Приятел
Вече не ме е страх. Промених се, открих се.
Не знам колко време остава, но докато дишам…
Не искам да съжалявам, че не си разбрал, колко много означаваш за мен.
След малко ще се обърнеш, а в очите ти…
Да!
Там ще личи всичко…
Тихо… тихо… тихо е…
Следи…
Изгарящи дланите.
Капки…
Търсещи моите.
Мисли…
Чуващи твоите.
Дълбоко… дълбоко…
Тишина…