Прилепи летят в душата на убиеца.
Блъскат се и искат да изчезнат.
Грешни мисли се забиват по телата им.
Свличат се,
пропадат в тяло-бездна.
Раняваш, но знаеш ли…
Всичко се връща.
В душата ти…
В нея е по-тъмно от Ад.
Убиваш, но знаеш ли…
Заличаваш и себе си.
Не погубваш материя,
но отнемаш заряд.
Хайде!
Кажи ми!
Пита те грешница
Поредната жертва…
Коя е сега?
Истини… истини…
Аз ги обичам.
Страх и лъжи…
Далече от мен!
Всичко фалшиво…
Плюя на него!
Действай!
Хайде!
Заличи ме и мен!
Колко години в калта ти остават?
Знаеш ли колко дълго си в плен?
Истината
Знам, че лесно се плашиш.
Отровата ти.
Тя не действа при мен.
Гледам в очите ти и не усещам да лъжат.
Криеш се…
Криеш го зад толкова страх.
Хайде!
Опитай!
Забий го отново!
Забий този лъскав кинжал.
Какво ще получиш?
Щастие вечно!
Не погуби мен!
Аз умрях и живях!
Убиваш се бавно,
но късно е вече.
Потъваш в калта и не можеш да спреш.
Подавам ръка, аз не плюя отрова.
В Ада… разбрах, че е трудно да спреш.