Минаваш всеки ден покрай себе си.
Заобикаляш се и продължаваш.
Душата ти се храни с остатъци от теб.
А къде се криеш през останалото време?
Помогни ми да пробия твърдата стена!
Удряй! Бясно!
Удряй с чук по нея!
Знам, че си от другата страна.
Чувам те!
Не искаш повече зад нея.
Удряй! Знам, че силно ще боли!
Близко е усещането да си тръгнеш.
Изкърти до дупка цялата стена!
Не минавай през пукнатините като червей!
Удуши я и ги натроши… натроши отровните й зъби.
Не отстъпвай крачица назад.
Тя усеща твоите нови зъби.
Ще се впива всеки ден във вените ти, знам.
Ще души и ще те кара да изсъхваш.
Тялото ти…
Ще се люшка все така насам-натам…
А душата ти…
Ще става все по-мъртва.
Мислите ти ще промива всеки път.
Ще подменя неусетно всеки пламък.
Твърде лесно ли ще позволиш?
Ще се скриеш ли?
Или…
Ще пробиваш?!?